pop-folk búlgaro

Български поп-фолк
Зародила се в началото на 90-те години на миналия век, чалгата или поп-фолкът е един от най-популяризираните стилове музика в България. Поп-фолкът често включва елементи от цигански, турски, гръцки, сръбски, румънски, и арабски традиционни стилове музика. С навлизането на електронната танцувална хаус музика в световната сфера на поп музиката, продуцентите на чалга песните често използват модерни хаус ритми и елементи в новите си продукции, настрани от класическите регетон ритми, оплътени със синтезаторни кларинет, дудук и зурла инструменти. Най-популярната музикална компания в България, „Пайнер мюзик”, продуцира почти изцяло поп-фолк изпълнители. Други музикални компании с поп-фолк изпълнители: Ара мюзик, Диапазон рекърдс, Съни мюзик и др. Телевизиите, които излъчват попфолк са „Планета Пайнер”, „Фен ТВ”, „Balkanika MTV”, „DS TV” и др.

Представители: Азис, Алисия, Андреа, Анелия, Бони, Борис Дали, Глория, Гергана, Галена, Елена, Емануела, Емилия, Ивана, Камелия, Константин, Малина, Мария, Милко Калайджиев, Преслава, Райна, Теодора, Тони Стораро, Илиян, Цветелина Янева, Кали и други.

Balgarski pop-fok

 Zarodila se v nachaloto na 90-te godini na minalia vek, chalgata ili pop- folkat e edin ot nai- populiariziranite stilove muzika b Balgaria. Pop- folkat chesto vkluchva elementi ot ciganski, Tarski, gracki, spabski, rumanski i arabski tradición stilove muzika. S navlizaneto na elektronata tancuvalna jaus muzika v svetovnata sfera na pop muzikata, producentite na chalga pesnite chesto izpolzvat moderi jaus ritmi i elementi v novitesi produkci, nastarni ot klasicheskite reguetón ritmi, o plateen sas sintezaorni klarinet, duduk i zurla instrumenti. Nai- popularnite muzikalni kompani v Balgaria, “ Painer miuzik”, producira pochti izcialo pop- folk izpalniteli. Drugi muzikalni kompani s pop- folk  izpalniteli: Ara miuzik, Diapason rekards, Sani miiuzik i dr. Televiziite, koito izpachvat sa Planeta Piner, Fen TV, Balkanika, MTV, DS TV i dr.

Prestaviteli: Azis, Alicia, Andrea, Anelia, Bonnie, Boris Dali, Gloria, Gergana, Galena, lyrics, Elena, Emilia, Ivana, Kamelia, Konstantino, Malina, María, Milko Kalaidjiev Preslava, Rain, Teodora, Toni Storaro, Ilian , Cvetelina Yaneva, Kali i drugi.

pop-folk búlgaro

Xurdiu nos anos 90 do século pasado. O chalga ou folk-pop é unha das formas máis difundidas da música en Bulgaria. Pop popular, moitas veces inclúe elementos de orixe xitana, serbia, turca, grega, romanesa, árabe e estilos tradicionais de música. Coa aparición da música electrónica de baile aproveita cancións da música popular mesturando ritmos tradicionais con elementos máis modernos, ademais dos típicos ritmos reggaeton con sintetizadores, clarinete oplateni, duduk e ferramentas fociño. As empresas de música máis populares en Bulgaria son "Music Payner", que produce case exclusivamente artistas pop-folk. Outras empresas con artistas pop-folk son Música Ara, Diapason Rekards, e Sani Music. As canles de televisión máis populares son "Planeta Payner", "TV fan", "Balkanika MTV", "DS TV" e outras.

Representantes: Azis, Alicia, Andrea, Anelia, Bonnie Boris Dali, Gloria, Gergana, Galena, lyrics Elena, Emilia, Ivana, Kamelia, Constantino, Malina, María, Milko Kalaidjiev Preslava, Rain, Teodora, Toni Storaro, Ilian, Tsvetelina Yaneva, Cali e outros.

grazas again a KOSTY

baba marta, tradición búlgara

♦ Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец "март". Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи - януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март - деня на пристигането на Баба Марта.

♦ Baba Marta e mitichen personaj v balgarskia folklor. V narodnite viarvania, predstaveni v poslovici i prikazki, imeto i e svarzano s imeto na meseca “mart”. Tpi sa mesecite, koito sa personificirani b balgarskite mitichni predstavi- ianuari, fevruari i mart. Ianuari i fevruari sa predstaveni  kato bratia s liut jarakter- Goliam Sechko i Malak Sechko. Baba Marta se smiata za tiajna sestra, koiato tu e usmijnata i dobronamerena, tu nepredvidimo zla.

S Baba Marta i mesec mart se svarzvat mnogo obichai i praznici, posveteni na idvashtata prolet. Nai- izvestniat obichai, svarzan s Baba Marta, e zakichvaneto na jora i mladi jivotni s Martenitza (usukani biala i chervena nishka) na 1 mart – Denia na prestiganeto na Baba Marta.

♦ Baba Marta é un personaxe mítico do folclore búlgaro. Na crenza popular, representada en proverbios e historias, o seu nome está asociado ao nome do mes "de marzo". Tres meses son personificados na presenza mítica de Bulgaria – xaneiro, febreiro e marzo. Xaneiro e febreiro son como irmáns materia quente – escaravello grandes e pequenos. Baba Marta é considerada a súa irmá, que agora está sorrindo e espírito maligno bo, ás veces imprevisible.

Con Baba Marta e marzo conéctanse moitos costumes e festivais dedicados á próxima primavera. O costume máis famoso asociado con Baba Marta é que os mozos poñan Martenitsa (fío branco e vermello enrolado) o 1 de marzo – o día da chegada de Baba Marta.

grazas a KOSTY PLAMENOVA ATANASOVA

o aforcamento de Vasil Levski

monumento a Hristo Botev en Vratsa

-О, майко моя, родино
мила,защо тъй жално, тъй
милно плачеш? Гарване, и ти,
птицо проклета,на чий гроб там
тъй грозно грачеш?

-Ох, зная, зная, ти плачеш,
майко,затуй, че ти си черна
робиня,затуй, че твоят свещен
глас, майко,е глас без помощ,
глас във пустиня.

-Плачи! Там близо край град
София стърчи, аз видях, черно
бесило,и твой един син,
Българийо,виси на него със
страшна сила.

-Гарванът грачи грозно,
зловещо,псета и вълци вият в
полята,старци се молят богу
горещо,жените плачат, пищят
децата.

-Зимата пее свойта зла
песен,вихрове гонят тръни в
полето,и студ, и мраз, и плач
без надежда навяват на теб
скръб на сърцето

O, maiko moia, Rodino mila,

pashto tai jalko plachesh?

Garvane, i ti, na chii grob tam

tai grozno grachesh?

Oj, znaia, znaia, ti plachesh,

maiko, zatui, che tvoia cveshten

glas, maiko, e glas bez

pomosht, glas vav pustinia.

Plachi! Tam blizo kpai grad

Sofia starchi, az bidiaj, cherno

besilo, i tvoi edin sin, Balgario,

bici na nego sas stpashna sila.

Garvanat grachi grozno,

zloveshto, pseta  i valci viat v

poliata, ctarci se moliat bogu

goreshto, jenite plachat, pishtiat

decata.

Zimata pee cvoita zla pesen,

vijpove goniat train b poleto, i

ctud, i mraz, i plach bez nadejda

naviavat na teb skrab na

sarceto.

 

 

oh miña Nai, querida Patria Nai
por que choras tan tristemente, tan lastimeira?
e ti, corvo, ave maldita -
en cuxa tumba se croan con tal temor?

ah, xa sei - sei que está a chorar, Nai
porque é vostede unha escrava triste,
debido a que a súa voz santa, Nai
é unha voz impotente - unha voz no deserto.

chorade! alí, próximo á cidade de Sofía,
- eu vina - unha forca triste
e un dos seus fillos, Bulgaria,
colga dela cun poder terrible.

monumento a Vasil Levski na súa terra natal

o corvo grazna terrible, ominoso
os cans e os lobos oulean nos campos,
os maiores pregan a Deus con fervor,
as mulleres choran, os nenos choran.

o invierno canta mal o seu canto,
vendavais barren o campo
e o pranto frío e as xeadas e non hai esperanza
fonda a dor no seu corazón.

un pequeno poema escrito por Hristo Botev (castelán), conmemorando a Vasil Levski (castelán) e a súa execución en 1873, un mártir da loita dos búlgaros por independizarse do Imperio Otomano.

KOSTADINKA PLAMENOVA ATANASOVA

podemos contribuír os artigos da wikipedia que inda non hai en galego

himno nacional búlgaro

KOSTADINKA PLAMENOVA ATANASOVA

Мила родино                                     
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.

Querida patria

Orgullosa Montaña Vella,
a carón do Danubio azul,
o Sol ilumina Tracia,
brillando sobre o Pirin.

Estribillo:
Querida Patria,
es un paraíso terrenal,
a túa beleza e o teu encanto,
ah, non teñen fin. (bis)

O Mosteiro de Rila (Рилски Манастир, Rilski Manastir) foi fundado no século X por Xoán de Rila (cortesán búlgaro coñecido como Iván Rilski), un ermitaño, canonizado pola igrexa ortodoxa. O monasterio está situado nas Montañas Rila, na parte occidental de Bulgaria (uns 120 kilómetros de Sofía, a capital) nun sitio espectacular no fondo val do rí­o Rilski.

As igrexas ortodoxa (por exemplo, Alexander Nevski -versión en búlgaro-) son moito máis bonitas que as católicas. Usan cúpulas e abondan as liñas curvas; así crean moita máis sensación de estar nun espacio aberto. As católicas e protestantes (a súa configuración crea liñas que dirixen as miradas cara o púlpito).

podemos contribuír coas versións galegas dos artigos que inda non existen