o aforcamento de Vasil Levski

monumento a Hristo Botev en Vratsa

-О, майко моя, родино
мила,защо тъй жално, тъй
милно плачеш? Гарване, и ти,
птицо проклета,на чий гроб там
тъй грозно грачеш?

-Ох, зная, зная, ти плачеш,
майко,затуй, че ти си черна
робиня,затуй, че твоят свещен
глас, майко,е глас без помощ,
глас във пустиня.

-Плачи! Там близо край град
София стърчи, аз видях, черно
бесило,и твой един син,
Българийо,виси на него със
страшна сила.

-Гарванът грачи грозно,
зловещо,псета и вълци вият в
полята,старци се молят богу
горещо,жените плачат, пищят
децата.

-Зимата пее свойта зла
песен,вихрове гонят тръни в
полето,и студ, и мраз, и плач
без надежда навяват на теб
скръб на сърцето

O, maiko moia, Rodino mila,

pashto tai jalko plachesh?

Garvane, i ti, na chii grob tam

tai grozno grachesh?

Oj, znaia, znaia, ti plachesh,

maiko, zatui, che tvoia cveshten

glas, maiko, e glas bez

pomosht, glas vav pustinia.

Plachi! Tam blizo kpai grad

Sofia starchi, az bidiaj, cherno

besilo, i tvoi edin sin, Balgario,

bici na nego sas stpashna sila.

Garvanat grachi grozno,

zloveshto, pseta  i valci viat v

poliata, ctarci se moliat bogu

goreshto, jenite plachat, pishtiat

decata.

Zimata pee cvoita zla pesen,

vijpove goniat train b poleto, i

ctud, i mraz, i plach bez nadejda

naviavat na teb skrab na

sarceto.

 

 

oh miña Nai, querida Patria Nai
por que choras tan tristemente, tan lastimeira?
e ti, corvo, ave maldita -
en cuxa tumba se croan con tal temor?

ah, xa sei - sei que está a chorar, Nai
porque é vostede unha escrava triste,
debido a que a súa voz santa, Nai
é unha voz impotente - unha voz no deserto.

chorade! alí, próximo á cidade de Sofía,
- eu vina - unha forca triste
e un dos seus fillos, Bulgaria,
colga dela cun poder terrible.

monumento a Vasil Levski na súa terra natal

o corvo grazna terrible, ominoso
os cans e os lobos oulean nos campos,
os maiores pregan a Deus con fervor,
as mulleres choran, os nenos choran.

o invierno canta mal o seu canto,
vendavais barren o campo
e o pranto frío e as xeadas e non hai esperanza
fonda a dor no seu corazón.

un pequeno poema escrito por Hristo Botev (castelán), conmemorando a Vasil Levski (castelán) e a súa execución en 1873, un mártir da loita dos búlgaros por independizarse do Imperio Otomano.

KOSTADINKA PLAMENOVA ATANASOVA

podemos contribuír os artigos da wikipedia que inda non hai en galego