xoves, 24 de maio de 2012

o aforcamento de Vasil Levski


monumento a Hristo Botev en Vratsa
-О, майко моя, родино
мила,защо тъй жално, тъй
милно плачеш? Гарване, и ти,
птицо проклета,на чий гроб там
тъй грозно грачеш?

-Ох, зная, зная, ти плачеш,
майко,затуй, че ти си черна
робиня,затуй, че твоят свещен
глас, майко,е глас без помощ,
глас във пустиня.

-Плачи! Там близо край град
София стърчи, аз видях, черно
бесило,и твой един син,
Българийо,виси на него със
страшна сила.

-Гарванът грачи грозно,
зловещо,псета и вълци вият в
полята,старци се молят богу
горещо,жените плачат, пищят
децата.

-Зимата пее свойта зла
песен,вихрове гонят тръни в
полето,и студ, и мраз, и плач
без надежда навяват на теб
скръб на сърцето

O, maiko moia, Rodino mila,
pashto tai jalko plachesh?
Garvane, i ti, na chii grob tam
tai grozno grachesh?

Oj, znaia, znaia, ti plachesh,
maiko, zatui, che tvoia cveshten
glas, maiko, e glas bez
pomosht, glas vav pustinia.

Plachi! Tam blizo kpai grad
Sofia starchi, az bidiaj, cherno
besilo, i tvoi edin sin, Balgario,
bici na nego sas stpashna sila.

Garvanat grachi grozno,
zloveshto, pseta  i valci viat v
poliata, ctarci se moliat bogu
goreshto, jenite plachat, pishtiat
decata.

Zimata pee cvoita zla pesen,
vijpove goniat train b poleto, i
ctud, i mraz, i plach bez nadejda
naviavat na teb skrab na
sarceto.
 
 
oh miña Nai, querida Patria Nai
por que choras tan tristemente, tan lastimeira?
e ti, corvo, ave maldita -
en cuxa tumba se croan con tal temor?


ah, xa sei - sei que está a chorar, Nai
porque é vostede unha escrava triste,
debido a que a súa voz santa, Nai
é unha voz impotente - unha voz no deserto.


chorade! alí, próximo á cidade de Sofía,
- eu vina - unha forca triste
e un dos seus fillos, Bulgaria,
colga dela cun poder terrible.
monumento a Vasil Levski na súa terra natal
corvo grazna terrible, ominoso
os cans e os lobos oulean nos campos,
os maiores pregan a Deus con fervor,
as mulleres choran, os nenos choran.


o invierno canta mal o seu canto,
vendavais barren o campo
e o pranto frío e as xeadas e non hai esperanza
fonda a dor no seu corazón.

un pequeno poema escrito por Hristo Botev (castelán), conmemorando a Vasil Levski (castelán) e a súa execución en 1873, un mártir da loita dos búlgaros por independizarse do Imperio Otomano.

KOSTADINKA PLAMENOVA ATANASOVA

podemos contribuír os artigos da wikipedia que inda non hai en galego

Ningún comentario:

Publicar un comentario